Видове вулкани

loading...

Видове вулкани

Представата за вулкан най-често се свързва с конична планина, изпускаща лава и отровни газове от кратер, намиращ се на върха и. Това описание, обаче, обхваща само един вид вулкани, а характеристиките им като цяло са доста по-разнообразни. Структурата и поведението на вулканите зависи от множество фактори. Някои вулкани имат назъбени върхове, оформени от куполи от лава, други пък се вписват в пейзажа като масивни плата. Изходни отвори, които изпускат вулканичен материал (пепел и лава, както се нарича магмата, след като достигне земната повърхност) и газове (предимно пара и магмени газове) могат да бъдат открити навсякъде по вулканичното образувание.

Други типове вулкани са криовулканите (или ледени вулкани), които се срещат на някои от луните на Юпитер, Сатурн и Нептун, както и калните вулкани, които често не се свързват с магмената активност. Температурите на калните вулкани обикновено са значително по-ниски от тези на магмените, освен ако калният вулкан не е всъщност изход на магмен вулкан.
Скялдбрейдур, щитовиден вулкан, чието име означава "широк щит"

Щитовидни вулкани

Щитовидните вулкани носят това име, благодарение на разлятата им, подобна на щит форма. Те са образувани от лава с нисък вискозитет, която може да тече на голямо разстояние от кратера и обикновено не експлодират катастрофално. Хавайската вулканична верига е серия от щитовидни конуси, разпространени са и в Исландия.

Купол от лава

Куполите от лава се изграждат чрез бавно изригване или от лава с висок вискозитет. Понякога те се образуват в кратера на предишно вулканично изригване, но могат да бъдат и самостоятелни. Подобно на стратовулканите, те могат да предизвикват яростни експлозивни изригвания, но тяхната лава не тече надалеч от първоначалното устие.
Вулканичният купол Холоцен в щата Юта.

Пепелни конуси

Вулканичните конуси или куполите от пепел са резултат от изригвания, които бълват предимно малки парченца сгурия и пирокластика (и двете наподобяват пепел, от където идва и наименованието на типа вулкан), които се натрупват около устието. Обикновено изригванията са кратки и създават конусообразни хълмове с височина приблизително от 30 до 400 м. Повечето пепелни конуси изригват само веднъж. Образуват се под формата на паразитни конуси на по-големи вулкани или самостоятелно. Парикутин в Мексико и Кратера Сънсет в Аризона са примери за пепелни конуси. Каха дел Рио в Ню Мексико е вулканично поле с над 60 конуса.

Супервулкани

"Супервулкан" е популярен термин за голям вулкан който обикновено има голяма калдера и потенциала да доведе до разрушения от огромен, понякога дори континентален мащаб. Подобни изригвания биха били способни да причинят тежко охлаждане на глобалните температури в продължение на много години, поради големия обем на сяра и пепел. Това е и най-опасния тип вулкан. Примерите включват Йелоустоунската калдера в Националния парк Йелоустоун и Valles Caldera в Ню Мексико (и двата в Западните Съединени щати), езерото Таупо в Нова Зеландия и езерото Тоба на остров Суматра, Индонезия. Супервулканите са трудни за разпознаване векове след последното си изригване заради огромните площи, които обхващат.

Подводни вулкани

Подводните вулкани са често срещани образувания на морското дъно. Някои са активни, и в плитки води разкриват присъствието си изхвърляйки пара и скални отломки високо над морската повърхност. Много други лежат на толкова голяма дълбочина, че огромно тегло на водата над тях предотвратява взривното освобождаване на пара и газове. Те могат да бъдат открити чрез хидрофони и обезцветяването на водата от вулканични газове. Дори и големите подводни изригвания обикновено не обезпокояват океанската повърхност.