Ловци на вулкани

Единственото, което знаем за вулканите, е, че не знаем достатъчно. През последните петстотин години 250 000 души са загинали в резултат на вулканични изригвания. Затова се питаме: можем ли да предскажем изригванията преди да е станало късно?

Вулканолозите от години се борят с подлудяващия проблем да намерят надежден начин за предсказване на изригванията. Някои са имали смелостта да се изкатерят в скута на бога на огъня и да го попитат лично. Днес геолозите разчитат на арсенал от модерна апаратура за прогнози: сеизмографите записват земните трептения, които обикновено предхождат изригването.

Химически сензори засичат издайнически промени в състава на въздуха. Сателитни радарни системи могат да засекат едва доловими промени на повърхността на вулкана от 800 километра.

Докато конвенционалната геология има свое становище, други хора виждат проблема в различна светлина.

На Стив и Дона ОМuра им предстои да проверят горещо дискутираната теория, че яростните изригвания по планетата се дължат на невидимата сила на гравитацията. Те смятат, че ако даден вулкан е на път да изригне, решаващият фактор е гравитационното привличане на Луната, подпомогнато от Слънцето. Тази идея не давала мира на учените още по времето на древните римляни. Днес тя е наречена теория за земните приливи и се приема противоречиво сред геолозите. Досега никой не е успял да я докаже или да я опровергае. Стив ОМuра иска да опита.

Солидната му репутация на учен се дължи на способността му да вижда невидими за останалите неща и да опровергава скептиците. Стив е син на ловец на раци от Нова Англия и е израсъл в среда, където доброто познаване на океана и ритъма на прилива е необходимост. Детството му на Атлантическото крайбрежие го е научило, че най-могъщите сили в природата са невидими за окото. Подобно на всеки морски вълк с едно око той следял водата, с другото небето. Стив нямал равен в звездобройството. Започнал да ходи в обсерваторията на Харвардския университет и на 14 години вече си служел с телескоп. Не след дълго си спечелил репутацията на блестящ млад астроном. Стив, обаче се интересувал от други неща. Той бил привлечен от един свят, който дал различна насока на научната му кариера. На 20 години спечелил стипендия за Бостънската балетна школа и излизал на сцената заедно с Рудолф Нуреев.

Обучението по танци помогнало на Стив да погледне с друго око на мотива и ритъма. Придобил опит в изкуството да гледа. Повечето съвременни астрономи използват дигитални телескопи за наблюдение на небето. Мнозина виждат далечните звезди и планети единствено като компютърно създадени образи. Стив има друг подход. Той вади телескопа си и гледа. През 1977 година Стив обявява, че е открил нещо, незабелязано от никого дотогава: напречни ленти /като спици/ върху пръстените на Сатурн. Малцина му повярвали.

Учените казвали, че е невъзможно да се види толкова надалеч и толкова точно с помощта само на очите и на обикновен телескоп.

4 години по-късно космичната станция Вояджър изпратила съобщение, което учените били готови да приемат.

Ленти имало точно както ги описал Стив.

Изведнъж учените прозрели, че не главата, а очите на Стив трябва да се изследват. И когато в НАСА извършили изследванията, се оказало, че зрението му е нещо ново за науката. Наричат ме човекът телескоп, тоест очите ми са като електронна камера. Виждам по-силно, по-далеч, по-добре и по-ясно от повечето хора, разказва Стив.

Той станал легенда в общността на астрономите. Стив пръв съзрял Хелеевата комета при завръщането й в Слънчевата система. Има дори астероид, кръстен на него. Не след много време той съзрял още една звезда на небосвода. Дона Донован работела като художествен редактор на бостънско списание, когато Стив я поканил на среща. Гореща среща, след което следва брак.

Обадих й се и я попитах: Искаш ли да видиш активен вулкан? и тя каза: Разбира се, спомня си Стив. Семейството се настанило във Волкано, Хаваите, и заедно се заели да изучават най-взривоопасните места на планетата. Всичко започнало като обикновен интерес, но се превърнало в изгаряща страст. 1991 година, Филипините: второто по сила изригване на века.

Вулканът Пинатyбо изригва прашен облак, висок 33 километра и широк 400. По-пагубни от първоначалното изригване се оказват буйните кални потоци. Стив се намира точно там. Стигнахме в селото точно при евакуацията. Цареше пълен хаос. Едно момиченце, на около 12 години, бе изпаднало в шок. Беше сграбчило колелото си, все едно щеше да избяга с него. Тръгнах да го спася. Калните потоци приближаваха и аз затънах в пясъците. Не можах да стигна. Издърпаха ме, но тогава загинаха 50 души, разказва Стив.

След това преломно преживяване Стив и Дона се зарекли да посветят живота си на това да разберат какво кара вулканите да изригват. Те са виждали повече изригвания от всеки друг на земята. Сега е ударил часът да се изправят пред най-голямото предизвикателство: прогнозирането на изригванията. Стив започнал да оформя теорията си една нощ, докато гледал към небето.

Там видял връзката между вулканите и гравитацията: Йо е спътник на Юпитер. Най-активната вулканична планета в Слънчевата система. Гравитацията на Юпитер и спътниците му са създали Йо. Техните движения имат силно въздействие върху Йо. Вулканичната активност там е непрестанна. Всичко се дължи на гравитационното привличане. Стив се запитал: ако гравитацията събужда вулканите в космоса, защо това да не става и на Земята?

Може би между изригванията и могъщата сила, която поражда приливите на Земята, има връзка. Почти навсякъде на планетата животът зависи от определящото влияние на приливите. Те командват миграциите на птиците, брачните периоди на рибите, хранителните навици на ракообразните. Моряците от древността до днес живеят с ритмичния им цикъл, за който винаги се е знаело, че зависи от приближаването и отдалечаването на Луната.

Съвременната наука доказа, че гравитационното поле на Луната определя редовните приливи и отливи на морето. Лунното привличане повдига дори земната кора. При всекидневното въртене на планетата, от изток на запад преминава гигантска земна вълна. Не може ли Луната да предизвиква и вулканите: също на равни интервали? За да проверят хипотезата си, семейство ОМuра тръгват към вулкана Аренaл в Коста Рика, въоръжени само с инстинкта си и няколко тетрадки. Резултатите са разтърсващи. Стив и Дона установили, че Аренaл изригва на всеки 6 часа и петнайсет минути, времето между прилива и отлива.

Опитахме се да предскажем. Изчислихме, че следващото изригване ще е в 12:30. Отидохме при хората и им казахме: Чакайте голямо изригване в 12:30. Просто... бяхме полушеговити, полусериозни: искахме да видим какво ще стане. И в 12:28: голямо изригване. Установихме, че всички 80-90 процента от изригванията в ключовите моменти ....са свързани с влиянието на Луната, разказва Стив.

Окуражен от успешните прогнози, Стив продължил напред. Разгледал катастрофалните изригвания напоследък и ги сравнил с лунния календар. Пинатyбо, 1991 година, 900 жертви. Невадо дел Руиз, Колумбия, 1985 година, 23 000 жертви. Пелe, Мартиника, 1902 година, 28 000 жертви. Всички изригвания стават при изключително силно гравитационно поле. Когато спомена теорията си на астрономите, всички казват: Да, има логика. Добър проект. Когато говоря с геолози, някои ме подкрепят горещо, наистина. Други обаче ме гледат сякаш им казвам, че при пълнолуние се превръщам във върколак. Гравитацията е най-могъщата сила в слънчевата система. Това не е фокус-мокус. Това е установен факт. Установен факт е, че гравитацията на Луната е причината за приливите на Земята. Установен факт е, че Луната всекидневно притегля земната повърхност с 30 сантиметра. Прието ли е, че гравитацията на Луната влияе на Земята? Прието е, наистина е така. Тогава защо да не влияе и на вулканите?, казва Стив. Единственият начин да се провери теорията, е да се нагази в лавата. С няколко прогнози в ръка, ОМuра отиват в Италия, където се намира един от най-дълго активните вулкани на света... Стромбoли. В същото време Стив е изпратил двама колеги-астрономи, Типи дOрия и Скот Айрланд, от другата страна на Земята, при друг активен вулкан, който той познава добре: Аренaл в Коста Рика. Двата екипа в различните части на света ще наблюдават двата вулкана, за да проверят дали изригванията съвпадат с фазите на Луната и потвърждават теорията на Стив. Италианският остров Стромбoли е на 56 километра от северния бряг на Сицилия. Стромбoли е типично италианско рибарско селище, с църква на площада, местен футболен отбор и много прясна риба. И със свой собствен талисман: 900-метров огнедишащ дракон. Тук никой не се заблуждава кой е шефът. Успехът на мисията зависи от опитния екип. Семейство ОМuра са събрали елитни командоси. Лари Мичъл, ветеран астроном, слави се като точен наблюдател. Ако тексасецът не вижда нищо в небето, значи няма смисъл да търсим. Крис Коб Смит, бивш майор от Британската армия и оръжеен инспектор от ООН в Ирак. Хладнокръвен, когато стане напечено. Изпечените професионалисти трудно могат да загубят самообладание. Екипът се среща с документалистите от Нешънъл Джиографик, за да изковат плана си преди да започне изкачването. Те са се нагърбили с опасната задача да наблюдават вулкана 24 часа на ден за две седмици. Милена Кънева от филмовия екип е най-загрижена от всички. Наистина е страшно. Местните казват, че никой не се е осмелявал да прекара толкова време на ръба на активния кратер на Стромбoли. През 1930 година Стромбoли е преуспяващо рибарско селище. Кипял живот. Изведнъж, без предупреждение, светът на островитяните потънал в мрак. Изригна. Пясък, пепел, камъни, мястото беше като гробище. Островът беше грозен, черен и обгорял. Всички, които побягнаха към полето, загинаха, разказва очевидецът Гаетано. Много от жителите се изплашили и се изселили. Островът им вече не бил безопасен. Днес е останала само малка част от тогавашното население. Разказът за страшния ден се предава от поколение на поколение.

Изкачването до ръба на вулкана отнема 4 часа. Опитни местни водачи придружават наблюдателите. Марио Дзaйа, Лука Монтaни, Лоренцо Рyсо и Балy. Лоренцо води. Пазенето на равновесие по грапавите скали и пепелта е трудно. Не всички имат опит в катеренето. Внезапно се сблъскват с реалността: намират се на върха на жив, дишащ вулкан. Екипът не е дошъл за удоволствие. Имат работа: да установят дали изригванията на Стромбoли съвпадат с лунните фази.

Вместо сеизмографи и уреди за дистанционно наблюдение, екипът на ОМuра използва по-прости инструменти. Протегнете ръка и притворете очи, сякаш мерите разстояние в небето, с изпъната ръка, казва им Стив. Стив използва установена техника от занаята на звездобройците. Както астрономите използват ръцете си, за да измерват разстоянията между небесните обекти, така и наблюдателите ще измерват височината на изригванията. Една ръка се равнява на десет градуса.

Важните данни за изригването се записват в тетрадка: дата и час, височина и звук, цвят, форма и мирис. Стив смята, че няма по-добро нещо от личното наблюдение. Помогнало му е в астрономията и сега той го прилага отново. За някои хора обаче близката среща с активен вулкан изглежда малко притеснителна.

Подходът на Стив е по-опасен, но той е готов да заплати цената, за да получи информацията, която, според него, машините не могат да осигурят. Инструментът не може да види, да съобрази, да усети връзките между нещата. Рискът си струва, защото с информацията, която ще съберем, може да спасим хора. Важното е да не губим самообладание, да се оглеждаме и да внимаваме къде падат бомбите, казва Стив. Красотата на вулкана лесно може да подмами посетителите с лъжливо чувство за сигурност. Умните вулканолози винаги работят по двойки. Най-важното правило на експедицията: пазете записките. Нямаме бек-ъп файлове. Както при всеки екип, разбирателството е жизненоважно.

Серен двуокис, хлороводород ... ето какво издиша вулканът. Отровните газове преминават толкова бързо, че няма време да сложиш маската. Екипът се установява на относително защитено място на върха. Все едно си на първия ред за едно от най-великолепните представления на Земята, но ако нещата се влошат това е и най-опасното място. Дона и Крис поемат нощната смяна при кратера.

Със залеза, Стромбoли се събужда. С нощта идва и смразяващ студ. Дългите смени и кучият студ са част от работата, но изтощават и най-здравите наблюдатели на вулкана. Смените по двойки пречат на истинската, продължителна почивка. Макар че е рисковано, гласуват да минат на смени по един. Стив обаче следи съвсем друго разписание. Лунната му теория се базира на явление, което наблюдаваме всеки ден: равномерните приливи и отливи.

Когато Земята се върти, Луната и Слънцето привличат океаните и причиняват по два прилива и два отлива на ден. Стив е приготвил таблици за прогнозиране на базата данни от Щатската морска обсерватория. Той не изпуска прилива от очи. Разписанието е записано на часовника му. Прогнозите на Стив не са свързани само с дневния цикъл на прилива и отлива. Всеки месец при пълнолуние и новолуние изравняването на Слънцето и Луната създава изключително силно гравитационно привличане. Приливите стават по-силни. Сега въздейства и друга сила: лунният перигeй, моментът, в който Луната се озовава най-близо до Земята.

Стив е убеден, че силите на Луната разместват и земната кора. Той е планирал експедицията така, че да съвпадне с явление, което се случва едва няколко пъти годишно: перигeят и пълнолунието настъпват едновременно. В краткия момент между двата гравитационни фактора той очаква сериозни експлозии. Явлението трае два дни и ще започне след 74 часа.

Докато екипът на Стромбoли се опитва да води записки, Стив се свързва с Типи и Скот от другата страна на Земята. Той иска да провери как вървят наблюденията в Коста Рика. За съжаление, Аренaл от два дни е покрит с облаци. Не може да се наблюдава.

За Аренaл се знае, че изхвърля снаряди от лава, големи колкото варел, и нощувката на върха не е разрешена. Типи и Скот са разположили наблюдателната си станция на безопасно разстояние. Тази седмица обаче Аренaл спи. Лошото време пречи на екипа да събере каквато и да била информация.

Новините от Аренaл не са добри, но за наблюдателите на Стромбoли нещата са още по-зле. В базовия лагер екипът напрегнато следи облаците. Времето наистина е ужасно. Вятърът е много силен, може би до 120-130 километра в час. Има мъгла и нищо не може да се види. Да си на върха на Стромбoли е все едно да си под единственото дърво на полето. С богатите си залежи на желязо вулканът е като гигантски гръмоотвод. Металните рамки на палатките също са причина за тревога. Има шансове бурята да отмине на север. Ако не стане така, екипът ще се подслони на малко по-сигурно място от палатките. Изведнъж небето се разцепва. Потопът е страховит.

Нямат друг избор: трябва да напуснат палатките и да отидат във временното скривалище. Горе при кратера, където Крис довършва смяната си, е още по-зле. Крис не вижда нищо заради бурята. Преди да се ориентира, вулканът внезапно се събужда с ярост. Дошъл е прилив.

Крис търси помощ, но не може да се свърже. Радиостанциите не работят. Той тръгва да търси прикритие. При почти нулевата видимост единствено въжето ще го заведе до лагера. На половината път Крис спира. Сеща се, че е забравил тетрадката си горе на върха. За ловците на вулкани това е смъртен грях. Трудно е, но Крис трябва да се обърне и да се изкачи обратно по ужасната пътека: отчаян опит да спаси записките си. Този път съдбата се усмихва на смелите. Тетрадката е спасена. Изтощен, Крис се добира до лагера, обаче вместо топла постеля, заварва унила атмосфера.

Остават 48 часа до прогнозирания от Стив период на интензивна вулканична дейност. Наблюдението обаче е прекъснато. Хората от екипа са заети с оцеляването си. На следващата сутрин лагерът е станал на пух и прах. Нервите на хората също. Свирепата буря и проблемът със станциите са заплаха за живота на хората от екипа. Това е последната капка за Стив ОМuра. На върха на Стромбoли бойният дух е понижен. При почти нулева видимост екипът няма друг избор освен да се окопае и да чака. Екипът е упорит, въпреки мъглата. Хората не виждат какво става, но поне чуват.

Изригванията са по-опасни, когато не можеш да ги видиш. Когато налягането се повиши толкова, не само вулканите изпускат парата си. Остават само 24 часа до големите изригвания, които Стив очаква. Ако мъглата не се разпръсне дотогава, ще пропуснат рядката възможност за проверка на теорията му.

Жадни за добри новини, Стив и Дона се обаждат на екипа в Коста Рика. За съжаление, лошото време на Аренaл означава, че Типи и Скот нямат много информация. Стив е съкрушен. Остава му само Стромбoли, а и тук положението е зле. Най-сетне мъглата се вдига. Ден 12-ти. Сякаш съм преживял ядрен холокост, оцелял съм и съм единственият човек под слънцето! За известно време наистина заприличахме на динозаври. Динозаври без слънце. Оваляни в пепел и мръсотия противни животни, споделя Стив.

Докато поклонниците на слънцето се наслаждават на топлината, в космоса, на 400 хиляди километра над Стромбoли, две явления са на път да се случат едновременно. Перигeят: когато Луната е най-близо до Земята, и пълнолунието, когато Слънцето, Луната и Земята застават на една линия.

Далечното събиране на гравитациите на Слънцето и на Луната упражнява страхотно налягане върху планетата. Как ще се отрази това на вулкана? Решаващият момент наближава. Съвпадението на природните явления доста ентусиазира Стив: Велико изригване! Точно сега! Страхотно изригване! Върховно! Просто фантастично! Огромно изригване, над кратера се завихри чудесен облак от пепел. Между перигeя и пълнолунието надеждите на екипа се сбъдват. Невероятна експлозия. Никога не съм виждал толкова силно изригване на Стромбoли. Чудовищно!, възкликва Стив.

Най-мощното изригване по времето на цялата експедиция. Мечтата на ловеца на вулкани. Никой не иска да го пропусне. Сега Стив спокойно може да си почине. Откри доказателства за връзката между вулканичните изригвания и лунния цикъл. Време е за почивка.

Две седмици екипът понасяше всичко, което планината им поднасяше и оцеляха, за да разкажат историята си. Заслепявани от мъгла... Задушавани от газове... заливани от порои.

В крайна сметка вулканът им даде това, което търсеха. Наблюденията на екипа затвърждават убеждението на Стив, че Луната играе решаваща роля за вулканичните изригвания. Имаше ли повишена активност по времето на перигeя и пълнолунието? Отговорът определено е да, неоспоримо да.

Успешна ли беше мисията? Отговорът е да. Кой е магьосникът!, възкликва Стив. С опита си да променят отношението ни към прогнозирането на изригванията, Стив и Дона полагат основите на нови изследвания. По време на двуседмичния си престой те са научили ценни неща за живота и работата на ръба на вулкана.

Стив и Дона ОМuра ще представят разкритията си на научната общност и ще накарат вулканолозите да погледнат с нови очи на една стара идея. Те се надяват, че тази идея ще ни позволи да предсказваме изригванията на вулканите далеч по-добре отколкото в момента. През идните години Стив и Дона ще продължат традицията, чието начало бе това пътешествие, ще покорят нови върхове и отново ще живеят на ръба на огъня, където, казват някои, Земята се надига при призивите на небесния си спътник.

Източник: Часът на NG